Има много различни начини за туризъм и някои от най-невероятните са на две колела. Но преди да се качите на велосипеда си и да поемете на преход с дължина 1000 км, има някои неща, които е добре да знаете за този вид приключения.
Вело-туризмът не е ваканция
Под ваканция разбираме период на почивка от ежедневието ни – време да си отдъхнем от работа, от ежедневните задължения и придружаващите ги стрес и разправии. И наистина, вело-преходите предлагат промяна в рутината и откъсване от монотонността на ежедневния живот. Но до тук приликите свършват. И макар че повечето почитатели на вело-туризма предприемат тези начинания по време на отпуска от работа, те го правят с пълното съзнание, че това не е лека работа. Нищо във вело-туризма не напомня на лежането на шезлонга на плажа. Затова вело-преходите не са ваканция, това е просто начин на живот.
Изживяването при днешните номади на две колелета е едновременно алтернатива на модерния начин на живот и начин да пътуваш и да откриваш света по един уникален начин. И получаваш всичко това, когато коленете ти пулсират, кожата ти е изгоряла от слънцето или просто си съсипан от цялото това въртене на педалите.
Вело-туризмът не е бягство
“От какво бягаш?” – този въпрос се прокрадва в съзнанието на туриста в някой етап от пътя. Животът на път привлича бунтарите, които използват туризма с велосипед като начин да избегнат нежелани обстоятелства, оставяйки зад себе си задълженията на ежедневието.
Но въпреки че изглежда бягство, отговорностите рядко приемат нова форма. Колоездачът просто заменя една форма на бреме в работата си със суровите изисквания на вело-туризма. Като допълнение към практическите аспекти на колоезденето, като това да планираш маршрута си, да си наясно с условията на околната среда и финансовия фактор, има още и съзнателен, емоционален и физически фактори, които трябва да се вземат под внимание.
На всяко едно предизвикателство, на което се натъкнете, като времето, надморската височина, лошите пътища или неочаквана среща с нетърпелив шофьор, трябва да бъде намерено решение, и то на момента. Открития път създава някои пречки пред това да решаваш проблемите веднага и няма начин да избегнеш никоя от тях. А на велосипеда няма излишно място за носене на допълнителен товар от умствено напрежение.
Колоезденето учи, че бягството е илюзия и най-големите ни страхове трябва да бъдат посрещани лице в лице, ако искаме да ги преодолеем.
Вело-туризмът е повече от пътуване
Пътуването има своите предимства – да видиш нови места, да се запознаеш с нови хора, да разшириш хоризонтите си. И туризмът на две колела е също начин за пътуване. Но да ограничим определението за него като “начин да стигнеш от едно място на друго” е просто нечестно.
Красотата в пътуването с велосипед е в това, че издига самото действие на това да идеш някъде.
Да идеш на някои слабо населени места и да се запознаеш от първа ръка с местната култура по пътя си са някои от предимствата. За разлика от обикновеното пътуване, да пътешестваш с велосипед е по-скоро акт на преклонение. Това е личен поход срещу външните и вътрешни препятствия, които потискат личността от това да изживее величието, което и е обещано.