Модерната екипировка за гмуркане се състои от една или повече бутилки с кислород, които са прикачени към гърба на водолаза и са свързани с маркуч и регулатор за въздуха. Този регулатор контролира притока на въздух, така че налягането в дробовете на гмуркача да е равно на налягането на водата.
Екипировката за гмуркане през древността
Древните плувци са използвали отрязани кухи стъбла от тръстика, за да могат да дишат във водата, което се явява първата форма на шнорхел, използван за подобряване престоя на човек под вода. Около 1300 г. персийските гмуркачи са използвали първата форма на очила за гмуркане, които били изработени от тънко отрязани и полирани черупки на костенурки. До 16 век започва и използването на бурета, с които хората се спускат под вода и за пръв път те могат да стоят под водата повече време, отколкото е възможно само с един дъх. Но пък в същото време не и прекалено дълго.
Повече от едно вдишване
През 1771 г. Британският инженер Джон Смитън изобретил въздушната помпа. Маркуч бил закрепен между помпата и бурето за гмуркане, което позволило да бъде доставян въздух до гмуркача. През 1772 г. французинът Сюр Фремине изобретява устройство за съхранение и рециклиране на издишания въздух вътре в бурето, което е първото автономно устройство за въздух. Но за нещастие изобретението на Фремине не било много добро и изобретателят умрял от липса на кислород, след като прекарал двайсет минути в собственото си изобретение.
През 1825 г. английският изобретател Уилям Джеймс конструира друго устройство за дишане – цилиндрична обвивка закрепена към шлем, изработен от мед. Апаратът издържал на 450 psi налягане, което било достатъчно за седем минутно гмуркане.
През 1876 г. друг англичанин – Хенри Флюс изобретява затворения цикъл на дишане. Неговото изобретение било първоначално предназначено за използване при поправка на метална врата на наводнен кораб. Тогава Флюс решава да използва устройството си и да се гмурне на дълбочина десет метра. Той умрял от натравяне с кислород – чистият кислород е токсичен за хората, когато са под налягане.
Твърди водолазни костюми
През 1873 г. Беноа Рокуаро и Аугуст Денароуз създават нов вид оборудване за гмуркане – твърд водолазен костюм със сигурно подаване на въздух. Недостатъкът при него бил, че тежал около 90 кг.
Костюмът на Худини
Известният магьосник Хари Худини, по рождение Ерих Вайс, роден през 1874 г. в Будапеща, Унгария, бил също и изобретател. Той изумявал публиката като се измъквал от белезници, усмирителна риза и заключен сандък, като често правел всичко това и под вода. Изобретението на Худини за подводен костюм позволило на водолазите, в случай на опасност, бързо да се освободят от костюма, докато изплуват към повърхността и да се спасят невредими.
Жак Кусто и Емиле Ганан
Емиле Ганан и Жак Кусто съвместно изобретяват съвременния регулатор за въздух и подобряват автономния водолазен костюм. През 1942 г. екипът им премоделира регулатор от автомобил и създават регулатор за гмуркане, който автоматично освежава въздуха, когато водолазът вдишва. Година по-късно, през 1943 г. Кусто и Ганан започват да предлагат на пазара своя Акваланг (AquaLung).