Via Ferrata – Железният път

Via Ferrata или „Пътят на желязото” е система от метални въжета, въжени мостове, стълби и парапети, която позволява да докоснеш достъпните доскоро само за професионални катерачи феномени.

Родини на тази атракция са Австрия, Италия и Германия, а първият участък бил построен през далечната 1843 в австрийския планински масив Дахщайн. Бумът на “кастрирания алпинизъм” започва през 60-те години на ХХ век, а през последните години достигна такъв размах, че Via Ferrata се изграждат вече не само в планини и долини, а и в градовете.

Колкото и да улесняват пътя на катерачите, този тип атракции си имат и различна трудност, която влиза в своя категоризация.

- Лек (leicht)/ “A”/ “KS1”. Към тази категория се отнасят трасирани участъци, разположени по естествени скални тераси и корнизи, върху изкуствено създадени пътеки или надеждно фиксирани мостове. Осигуровката е във вид на метални въжета, вериги или дървени парапети. Стълбите, ако има такива, са с незначителен наклон и се преодоляват без особено усилие на мускулите. Техническа необходимост за активно осигуряване няма, достатъчно е да се хванеш с една ръка за въжето или парапета, които служат най-вече за създаване на чувство за безопасност. Препоръчва се използването на активно осигуряване за децата.

- Средно сложен (mittel schwierig)/ “B”/ “KS2”

- Достатъчно сложен (ziemlich schwierig) / “C”/ “KS3”

- Сложен (schwierig)/ “D”/ “KS4”

- Много сложен (sehr schwierig)/ “E”/ “KS5”

- Крайно сложен (extrem schwierig)/ “F”/ “KS6” (“екстремно спортен участък”). Влизат пределно сложните спортни участъци, преминаващи по стръмен, нерядко вертикален релеф, понякога с отрицателен наклон. Активното осигуряване на метално въже е задължително. Изкуствените опори за краката се срещат рядко, което предполага силно натоварване при катерене. Необходими са опит и добри познания на техниките за скално катерене.