В главата на един маратонец

За да стигнеш финала на един маратон, тренирането на съзнанието е не по-малко важно от тренирането на тялото. В месеците предхождащи едно състезание, повечето от участниците тренират телата си, планират въглехидратния си прием и избират най-подходящите за тях маратонки за бягане и дрехи. Но за да пресекат финалната линия, атлетите трябва също да са развили и умствена издържливост, която ще им помогне да се справят с болката, умората и страданието, които със сигурност ще се появяват през различни етапи от маршрута.

Много бегачи на дълги разстояния развиват естествени стратегии за съпротива срещу нуждата да се откажат. Но най-добрите състезатели полагат допълнителни грижи за развиване на мозъка си, като се съсредоточават върху тренирането на съзнанието, така както правят и с мускулите си.

Спортните психолози знаят, че сигналите за забавяне на темпото и отказване са дълбоко кодирани в мозъка. И за това си има основателна причина, след като запасите на тялото от енергия са на привършване и то изгаря повече, отколкото може да даде на мозъка. Ключът към успех в такива изпитания за издържливост е спортистът да се научи да игнорира тези сигнали и да ги заменя с нещо друго.

Тренирането на ума започва още с първата стъпка от тренировъчната програма. Това важи най-вече за хора, които са начинаещи в това. На първо място е отдаването за постигане на поставената цел. А след това идва и увереността, която се изгражда постепенно, докато атлета се учи да се справя с все по-дългите периоди на мъчително натоварване.

Една от най-успешните стратегии са справяне с трудностите е разделяне на общата цел на много други по-малки цели.

По този начин например състезателите в надпреварата Ironman се справят с идеята за 12 дълги часа на плуване, колоездене и бягане. Вместо да мислят за цялото състезание, те се съсредоточават върху всеки един етап поотделно. След това разделят всеки етап на по-малки периоди от време или на брой загребвания, въртене на педалите или крачки.

Един бивш олимпийски състезател, който има в актива си постижения като няколко участия в Ironman триатлона, прекосяване на Америка с велосипед, преплуване на Ламанша и на протока Гибралтар казва, че за него най-трудните моменти са били, когато е плувал в студени открити води. “В началото справянето с трудностите и изтощението изглежда невъзможно и тотално те обезкуражава,” казва той “но в процеса на тренировки си си изградил техника да го превъзмогваш.”

За някои хора пък помага визуализацията. При нея се упражняваш да си представяш как би искал да се представиш. Или нещо друго, като например за един колоездач да си представя въртенето на колелата на парен локомотив с всяко натискане на педалите.

Когато и визуализацията не дава резултат, тогава идва ред на самопредизвиканото разсейване. Има състезатели, които си пеят докато плуват или бягат, други пък водят въображаем диалог. Всичко това измества фокуса от болката и изтощението и им помага да изпаднат в това, което някои наричат “да се понесеш по течението”.

Търпение, приемане на предизвикателствата, разделяне на целта на по-малки цели – много от тези техники, които са се оказали полезни за справяне със състезания за издържливост, също се оказват полезни и в живота – за писане на книги, за управление на бизнес и други начинания. Атлетите участващи в подобни дисциплини успешно се реализират също и в други сфери на живота.

Не по-малко налудничаво от техните спортни постижения изглежда за хората, които предпочитат да се наслаждават на любимите си спортове с биричка пред телевизора, нуждата да направят нещо по-добро или по-голямо, след като са завършили поредното си изпитание. Много спортисти развиват нещо като зависимост към предизвикателствата.

Разбира се, не е нужно да се подлагате на такива страдания, каквито те изпитват по време на състезание. Това, което кара спортистите да го правят отново и отново, е задоволството от постигането на цел, за която са се трудили дълго време преди това. Крайният резултат оправдава мъките, на които се подлагате преди това.