Чувствали ли сте се сякаш предмишниците ви ще експлоадират и ръцете ви немогат да стоят затворени и да държат нищо? А случвало ли ви се е кракът ви да започне да трепери, докато стоите на скалата? Или друго – когато посягате за следващата хватка и да си мислите: “Толкова съм изморен...”. Е, можеби преди да стигнете хватката, вече ще сте паднали от скалата!
Истината е, че издържливостта е психическа настройка. Разбира се, катеренето изисква добра физическа форма и опит. Многократното минаване на маршрутите, повторението на различните движения и здравословното хранене имат своя принос за успеха. Но ако трябва да сме честни, рядко правим всички тези неща, а и понякога е трудно. Тогава какво правим, когато имаме нужда от алтернативен метод да се държим на скалата вечно?
Освободете съзнанието си и го оставете то да направи своята магия. Магия или не, наречете го както искате, но това е съзнателен процес на самоизграждане. Когато се катерите по дълъг маршрут, не мислете за трудността. Разделете маршрута на участъци. Намерете местата подходящи за почивка и ги използвайте за това. Там трябва да поспрете и да разтърсите ръцете и краката си, за да починете. Можеби си мислите, че сте прекалено изпомпени, за да разтърсите ръце? Това вече е проблем! Защото моментът, в който си помислите, че сте изпомпени и изморени, тогава наистина усещате как умората надделява и ръцете ви се сковават. Номерът е в това да разсеете съзнанието си. Мислете за това какво следва пред вас, пейте си някоя песен или просто се наслаждавайте на красивата гледка. Има много начини да насочите вниманието си някъде другаде, само не и в това колко сте изморени. Само помислите ли си колко ви болят ръцете и нещата вече не отиват на добре. Ако обаче насочите вниманието си изцяло в следващото движение, което правите, тогава дишането ще е по-спокойно, ще останете фокусирани и ще се катерите много по-прецизно. Разпределете енергията си по цялото тяло, тя не е само в ръцете.
Поемете си въздух, когато усещате трудност и давайте смело напред. Катерете напред и нагоре и както се казва: “... да става каквото ще”!