Urbanfreeflow, Freeflow, parkour или freerun е нещо повече от спорт. Това е начин на живот и придвижване. Може да се практикува навсякъде и от всекиго - независимо дали си възрастен или млад, начинаещ или напреднал. Нямаш нужда от някаква специална екипировка за да се занимаваш с фриирън. Трябват ти само добри обувки и удобни дрехи.
"Без философия, движението няма смисъл." - Себастиан Фукан
Животът е съставен от препятствия - да ги преодоляваш означава да напредваш. Ако станеш изкусен във фрийръна, може да спечелиш нещо за по-нататък в твоето съществуване. Разбирането на философията на паркура, означава да погледнеш по-далеч от обикновения трик и неговото изпълнение. Когато тренираш е важно да се фокусираш върху самия теб, отколкото да обръщаш внимание на средата наоколо - развивай ума и тялото си. Следвай интуицията си и напредвай, стъпка по стъпка. Забавлявай се. Нека всичко бъде удоволствие, а не състезание. Способността да преодоляваш препятствия е много важна. Фрийрънърите постоянно се борят със себе си за да преодоляват нови и нови предизвикателства.
Трудно е да се каже, кога точно е започнало всичко. Фрийрънът, както той изглежда в момента е бил създаден около осемдесетте години на 20-ти век във Франция. Давид Бел и Себастиан Фукан били на 15 години и играели детски игри. Бащата на Давид - Реймънд Бел, окуражавал момчетата, като им казвал, че тренирайки здраво и ако са отдадени на спорта някой ден ще постигнат мечтите си. С времето те развили движенията си и така се родил паркурът. Той е комбинация от брейкденс, бойни изкуства, гимнастика и катерене. Използвайки тялото си, можеш да се движиш, като течност и същевременно да си тих като котка.
През 2001 година излиза филмът "Ямакаши". Групата е първоначално създадена от Себастиан и Давид, но те не участват в продукцията. Оттогава паркурът спира да се развива, както преди и всичко става комерсиално. Затова основателите се отказват от "Ямакаши" и всеки тръгва по своя път.
Идва 2003, когато се появяват документалният "Jump London", където Себастиан, заедно със свои колеги показват способностите си. По-късно, през 2004, идва ред и на "Jump Britain", който утвърждава още повече позициите на фрийръна, като независим спорт. Навсякъде по света се сформират отбори, които практикуват паркур. Всеки импровизира и измисля нешо ново - та така и до днес. Какво предстои в бъдещето ли? Никой не знае, но точно това му е хубавото. Все още фрийрънът е млад спорт и това, което е постигнато от създаването му, е много, но тепърва ще се развива и усъвършенства. Интересът от страна на медиите е огромен и това спомага още повече за популяризирането му.
По материали от frik.blog.bg