За много от сноубордистите е достатъчно трудно да се справят с червените и черните писти. Но за тези, които са превърнали това в изкуство, има цял един неоткрит свят някъде там. Този свят се нарича свободно спускане и включва прокарването на нови писти през необозначени територии – било то като се спускаш между дървета или по супер стръмни и осеяни със скали склонове.
Тайлър Хортън, 22 г., е свободен спускач във вихъра на славата си. Появява се на световната сцена през 2004 г., когато спечелва титлата за спускане на най-престижното британско състезание “The Brits”. По това време той просто иска да прави скокове и номера, но след спечелването на серия от отличия, избира да се съсредоточи над свободното спускане или фрирайдинга. И той довежда спорта до нови висоти. Тук той заменя направените от човек места за скачане с естествени, за да изпълнява скоковете и завъртанията, които го направиха известен. Повечето от нас могат само да си мечтаят за подобно каране, но то е нещо, на което ние можем само да се наслаждаваме, благодарение на дългото му партьоство с продуцентите от “Pirates”.
“Баща ми беше скиор и когато бях малък ме взимаше със себе си.” – обяснява Хортън – “На едно пътуване до Андора, когато бях на 13, за пръв път видях сноуборд. Исках да опитам и никога повече не се върнах към ските.” Фрирайдингът дойде по-късно, първо с къси отклонения извън пистата, а после, след като карането му се подобрява, той започва да прекрачва границите – но това си има своята цена. “Най-добрия съвет, който мога да дам на всеки, който иска да се занимава с фрирайдинг, е да премине курс за спасяване от лавини.” – споделя той – “Като по-млад имах няколко случая да попадна в такива. Измъкнах се невредим, но просто наистина имах късмет и нямаше да има проблем ако бях преминал такъв курс. Планината може да изглежда приветлива и снегът да е пухкав, но това може да те убие.”
Един съвсем нов стил на каране излиза на сцената. “Трябва да се научиш да се привеждаш назад и краката ти трябва да са много здрави. Когато започнеш да изпълняваш скокове в снега, ти няма да можеш да ги овладееш. Трябва да тренираш, за да развиеш тази сила.” – казва той. Във фрирайдинга няма лифтове и освен ако нямаш доста пари в брой да си платиш за хеликоптер, всичко опира до изкачване – това не е спорт за нетърпеливите. “Трябва да прецениш планината от върха до долу, опитвайки се да определиш най-добрия маршрут.”
“Нещата не опират само до това да се спуснеш. Важното е да преминеш по перфектната линия, правейки завоите си без усилие като знаеш формата на планината. Това е същността на фрирайдинга.” Да направиш проучване, педантично да планираш маршрута си, да изучаваш времето и да поддържаш връзка също са важни неща. И това е нещо, което никога не трябва да правиш сам. “Трябва да имаш доверие на хората, с които си – може да се наложи да ти спасяват живота” – казва Хортън. На това ниво спускачите несъмнено излагат себе си на смъртна опасност, но защо го правят? “Това е абсолютното откъсване от обществото. Няма значение с какво си облечен, с какво се занимаваш или колко пари изкарваш. Всичко се свежда до хармония – да бъдеш в тон с планината и да избягаш от цивилизацията.” Не може да оспориш това изказване.
Автор: Leigh Mytton